Какво зависи от общината и какво – не?

Пресечни точки между държавата и местната власт

Какъв е смисълът да гласуваме?

Апатията към изборния процес не е новост в държавите с демократично управление. Причините за нея са разнообразни:

липса на вяра, че от гласа ни зависи нещо;
негативно отношение към политическата класа;
липса на кандидати, които отговарят на очакванията ни;
липса на доверие във властта;
негативен дневен ред в медиите и т.н.

Крайните резултати от тази апатия обаче са проблемни. Намалява участието на гражданите в партийни дейности. Намалява избирателната активност. Намалява и представителността на избраните кандидати (но не и правомощията им). Политическата апатия ограничава и способността ни да контролираме публичната власт.

Гласуването на избори със сигурност не решава всички проблеми на управлението. С този акт обаче определяме хората, които ще упражняват властта за дълъг период от време.

Най-голяма тежест гласът ни има по време на местните избори за кметове и общински съветници.

Според данни на ЦИК на 29-и октомври ще избираме между общо 30 231 кандидати за общински съветници. Това означава, че на всеки 200 души се пада по 1 кандидат. Ако гласуваме с преференция, бихме могли да изберем и точно този кандидат в партийната листа, който в най-висока степен отговаря на предпочитанията ни.

Дали обаче нежеланието за гласуване не е донякъде свързано с очакванията към местното самоуправление? В настоящата публикация ще опитаме да посочим какво зависи от него, като разгледаме накратко взаимодействията между местната и централна власт.

За какво отговаря общината?

Една от основните функции на общините е свързана с предоставянето на местни услуги на гражданите. Тези услуги зависят от особеностите на отделните общини - размер, ниво на икономическото развитие, географска локация и др. Как обаче се управляват услугите и доколко отговорността за тяхното изпълнение принадлежи изцяло на общините?

Според сферите на дейност и средствата за тяхното обезпечаване местните услуги условно се разделят в две категории:

делегирани от държавата;
самостоятелно организирани от общините.

Делегираните от централно на местно ниво услуги се финансират за сметка на централния бюджет, както и за сметка на първостепенните разпоредители с бюджет, които провеждат политики в съответните общини. Държавата предоставя обща субсидия за финансиране на делегирани държавни дейности, която се определя ежегодно съгласно стандарти на Министерски съвет. Делегирани дейности, изпълнявани от общините, са услугите в сферите здравеопазване, образование, различни социални услуги и др., които общините трябва да предоставят. Конкретен пример са средствата за образование, получавани от общините и след това разпределяни според броя ученици и разходни стандарти за общинските училища.

Самостоятелните местни услуги са свързани с дейности, отговорност изцяло на общините. Те най-често се финансират от общинските приходи (понякога и от други средства като общата изравнителна субсидия, приходи от европейски проекти и др.).

Самостоятелни дейности са:

сметоизвозване;
водоснабдяване и канализация;
функциониране на градския транспорт;
функциониране на детските градини и общински училища;
предоставяне на административно-технически услуги от общината и т.н.

Традиционно собствените приходи на общините имат малък дял в годишните общински бюджети. Това е свързано с ниските нива на финансова децентрализация в местното самоуправление. Най-видим е този факт при общините, които не са областни или курортни центрове и не генерират високи приходи от управлението на общинска собственост или от местни данъци и такси.

Голяма част от услугите, предоставяни от общините, са делегирани от държавата. Така централната власт запазва влияние над местните политики, както и над административното управление на общините. Когато няма сътрудничество между държавната и общинската власт, може да се стигне до възпрепятстването на реализирането на различни дейности на местно ниво.

От името на общината

Общините имат значителна свобода да организират местни политики. Част от тях могат да бъдат изпълнявани самостоятелно (чрез общински дружества и предприятия) или в сътрудничество с частния сектор, неправителствените организации и други заинтересовани страни (под формата на концесии, публично-частни партньорства и др).

Общинските дружества

За целите на местното самоуправление общините могат да създават общински дружества, с които да осъществяват стопанска дейност. Тези специализирани звена изпълняват местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Ето защо тяхното управление се ръководи с решенията на общинския съвет. Общинските предприятия могат да изпълняват различни дейности, свързани с поддръжка на общинската собственост - благоустройство, ремонт на инфраструктурни общински обекти и др. Те също така предоставят услуги за населението - социални дейности, третиране на битовите отпадъци, снегопочистване и др.

В зависимост от местните условия и нужди на населението общинският съвет може да реши да финансира разнообразни дейности. Ето защо и списъкът с услуги, които общинските предприятия могат да предоставят, е отворен за допълване. По-богатите общини имат възможност да осигуряват по-голям брой и по-добро качество на местните услуги. Формата, която ще бъде определена за тяхното предоставяне, зависи от избора на общинските съветници.

Партньорства с частния сектор

Частният сектор и гражданските организации се включват все по-активно в осъществяването на местни публични дейности чрез партньорства с общините. Формите на партньорство са разнообразни, но най-често прилаганите са концесиите и търговските дружества с общинско участие. Не на последно място - общините могат да организират и обществени поръчки. Възложители по тях могат да бъдат кметовете - на общини, райони и кметства, както и кметските наместници.

Концесиите

Те представляват преотстъпване на правото на експлоатация на публични обекти в полза на търговски дружества - т.нар. концесионери. В замяна, бизнесът поема отговорност да поддържа, изгражда и управлява преотстъпения обект за определен период от време. Според закона концесии могат да се сключват за строителство, за предоставяне на услуги или за ползване на държавна и общинска публична собственост. Като пример за общински концесии можем да посочим отдаването на спортно-технически обекти, на язовирни обекти, на линии от градския транспорт и др. В зависимост от типа на концесиите бизнесът може да извършва плащания към общината - за право на ползване; или да бъде компенсиран - за предоставянето на публични услуги, поддръжка на съоръженията и др.

Общинските търговски дружества

Освен общински предприятия, общините могат да създават самостоятелни търговски дружества или да имат дялово участие в такива (по решение на техните общински съвети).

За разлика от общинските предприятия, търговските дружества представляват самостоятелни юридически лица - различни от общината и регистрирани по Търговския закон (ТЗ). Управлението им се извършва по правилата, предвидени в ТЗ, а предоставеното им имущество престава да бъде общинско. Можем да посочим разнообразни примери за търговски дружества на общините: „Метрополитен” ЕАД (100% общинско участие), обслужващ железопътните линии за превоз на метрото в София; „Градски транспорт” ЕАД (100% общинско участие), осъществяващ превоз на пътници срещу заплащане във Варна; „Юлен” АД (8% общинско участие), инвестиращ в туристически и спортни обекти и концесионер на ски зоната в Банско и др.

Обществените поръчки

Те позволяват на общините чрез договор да възлагат на избрани от тях изпълнители извършването на строителство, както и предоставянето на услуги и доставки за обществени цели. Общините отговарят за правилното планиране, провеждане, приключване и оценяване на тези процедури.

Ползата от обществените поръчки е, че могат да се зададат обективни критерии, по които да се избере най-подходящият изпълнител, а конкуренцията между кандидатите може да вдигне качеството на предложенията.

Пример за обществени поръчки на местно ниво могат да бъдат процедурите за:

доставка на храни и напитки за нуждите на столовите заведения в детските градини и общински училища;
доставка на автомобили за нуждите на общинската администрация и тяхното гаранционно обслужване;
извършване на ремонтни дейности на градската инфраструктура и др.

От описаното дотук виждаме, че въпреки силната финансова зависимост на общините от централния бюджет, местната власт има правомощията да регулира много аспекти на публичната среда с пряко въздействие върху живота на всеки от нас.

Най-ефикасните управленски решения са тези, които се вземат възможно най-близо до гражданите. Гражданското участие в местното самоуправление обаче не се изчерпва с това да изберем кмет и общински съветници. В следващ материал ще разберете как гражданите могат да участват и да упражняват контрол върху вече избраната местна власт.