Каква роля могат да имат гражданите в местното самоуправление?

Местното самоуправление е властта, която е най-близо до хората. Познаваме ли обаче достатъчно добре нашата роля като граждани в управлението на общините?

Според много хора ролята ни на граждани се изчерпва с това да дадем гласа си при избора на кметове и общински съветници, които да управляват от наше име. В настоящата публикация обаче ще погледнем отвъд местните избори. Ще покажем някои от начините, по които всеки от нас може да участва във вземането на решения в общините и да контролира провежданите местни политики.

Какво всъщност е гражданско участие?

Гражданското участие означава да бъдем активни в разрешаването на проблеми от обществено значение. За да го направим, трябва да инвестираме част от своите време, познания, усилия и други ресурси. Доколко участието ни е било ефективно, можем да измерим през постигнатите резултати.

Обикновеното критикуване “на маса” или недоволството в социалните мрежи не са гражданско участие. Дори и да включват ясно изразени позиции, тези действия рядко водят до обединение на усилията ни и до промени на практика в публичната среда.

По сходен начин можем да разграничим и гласуването на избори от бойкотирането им. Чрез гласа си избираме хората, които ще управляват от наше име за дълъг период от време. Същевременно бойкотът не променя начина, по който функционира избраната власт. Правомощията на избраните кандидати си остават същите, без значение дали избирателната активност е била 30% или 80%.

Гражданите могат да участват по разнообразни начини в местното самоуправление. Част от формите за участие са преки и регламентирани в законодателството. Друга част произтича по подразбиране от конституционно гарантираното право на гражданите да се сдружават свободно (чл. 44). 

В демократичните държави публичната власт произтича от народа. Ето защо, когато местната власт консултира политиките си с гражданите, се увеличават шансовете тя да вземе решения, отговарящи в по-голяма степен на обществения интерес.

Какви са инструментите за пряко гражданско участие?

Регулирани форми на пряко гражданско участие в местното самоуправление са:

  • местните референдуми;
  • местните граждански инициативи;
  • общите събрания на населението.

Наред с тях според Закона за местното самоуправление и местната администрация гражданите имат право да присъстват на заседанията на общинския съвет и неговите комисии. По решение на общинския съвет може да бъде въведена и позицията на местен обществен посредник.

Местни референдуми

Те се провеждат в общини, райони или кметства, когато има нужда гражданите пряко да вземат решение по въпроси, за които отговаря местната власт.

Местен референдум може да се организира по предложение на:

  • поне една пета от общинските съветници (но не по-малко от трима);
  • кметовете на общини, райони и кметства;
  • инициативен комитет с подписка, включила не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права на територията на съответната община, район или кметство.

Когато гласуваме на референдум, изразяваме подкрепа за (с отговор “Да”) или несъгласие с (с отговор “Не”) отправените към нас като граждани въпроси. Успешно приетите решения от местни референдуми имат задължаващ характер за общинската власт.

Как се организира референдум?

Информационна кампания започва 30 дни преди началото на местния референдум. Всеки гражданин има правото да получи информация за:

  • въпроса или въпросите, по които ще се гласува;
  • датата и мястото на провеждане на допитването;
  • мотивите зад предложенията на вносителите; както и за различните позиции по предлаганите въпроси.

В подкрепа на въпрос или на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети.

Какво се случва след референдума?

Предложенията на местните референдуми се приемат, ако в тях са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права в съответната община и с “Да” са отговорили над половината от подалите своя глас в допитването. Тази висока граница на избирателната активност често блокира изпълнението на направените чрез референдум предложения. От друга страна тя гарантира и достатъчна представителност на получените резултати, които впоследствие ще са задължителни за местната власт.

Кой контролира референдумите?

Важна роля за местните референдуми имат общинските съвети (ОС). Те проверяват допустимостта на предложенията по законосъобразност и насрочват датите за провеждане на допитванията. Наред с това ОС може да редактира и предложените въпроси, но без да променя смисловото им съдържание.

Местна гражданска инициатива

Чрез местната гражданска инициатива можем като граждани да отправим предложения до общинската власт или до регионалните изпълнителни органи за решаването на въпроси от местно значение. Инициативен комитет на територията на съответната община организира подписка в подкрепа на предложенията, които внася пред съответните органи. Те са длъжни да разгледат предложенията и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своите решения и евентуални мерки за прилагане на инициативата.

Референдум или гражданска инициатива?

Доката местните референдуми, когато са успешни, имат задължителен характер за местните власти, то предложенията, отправени чрез инициатива,  могат да бъдат отхвърлени. Това обаче може да понижи одобрението към представителите на местната власт. Ето защо колкото повече подписи в подкрепа на инициативата са събрани, толкова по-трудно става тя да бъде отхвърлена без сериозни аргументи от органите, до които е била връчена.

Общо събрание на населението

То е инструмент за обсъждане и решаване на въпроси от местно значение, за които компетентни са общинския съвет или кмета. То се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 души.

Общо събрание на населението се свиква:

  • по инициатива на кметовете (на общини, райони или кметства);
  • след решение на общинските съвети;
  • по искане на поне една петдесета (но не по-малко от двадесет човека) от местното население с избирателни права.

Какви са правилата?

Общинските органи трябва да оповестят деня, часа, мястото на провеждане, както и поставените на дневен ред въпроси за разглеждане 15 дни преди началото на събранието. За да бъде редовно събранието, се изисква на него да присъстват поне една четвърт от гражданите с избирателни права на територията, на която то се провежда.

Резултатите от гласуването се превръщат в решения на общото събрание на населението. Кметовете издават заповеди за изпълнение на мерки по тях или внасят предложения в ОС за приемането на решения, правилници и наредби. Законността на решенията от общите събрания на населението може да бъде оспорена пред съответния административен съд, чието решение по конкретните казуси е окончателно.

Присъствие на заседанията на Общинския съвет и обществени посредници

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 28) гражданите могат да присъстват и на заседанията на Общинския съвет и неговите комисии. Те могат да се изказват, да отправят питания, да дават становища и предложения от компетентността на органите на местното самоуправление, както и да получават отговори от тях. Гражданското участие в заседанията на общинския съвет и неговите комисии се регулира допълнително от правилниците на общинските съвети.

С решение на общинския съвет може да бъде избран и обществен посредник, който да защитава правата и законния интерес на гражданите пред местната власт и администрация. Неговите правомощия се регулират с правилник, приет от ОС. Също така общинският съвет е органът, който избира и освобождава местния посредник. Тази процедура се осъществява чрез гласуване с квалифицирано мнозинство - ⅔ от броя на съветниците.

Обобщение

От описаното дотук е видно, че общинските органи имат важна роля за гражданското участие в управлението на местно ниво. Тази особеност понякога позволява с процедурни хватки то да бъде ограничавано - откази за насрочването на референдум или несъобразяване с неговите резултати; преформулиране на въпросите за гласуване; използване на факта, че избирателните списъци имат нужда от актуализация, което се отразява на избирателната активност и кворумите за събрания; отказ от въвеждане на позицията “обществен посредник” и т.н. Не е без значение и фактът, че законодателството ни не изяснява напълно изчерпателно кои въпроси са от “местно” значение и кои - от “национално”. В този смисъл местните и национални интереси - например за създаването на мина за добив на изкопаеми ресурси - могат да бъдат в конфликт едни с други, което в крайна сметка да води до блокиране на гражданските допитвания и инициативи.

Не трябва да забравяме обаче, че гражданското участие не се изчерпва единствено с формално определените инструменти за прякото му осъществяване. Като заинтересована страна от провежданите политики, гражданите и техните сдружения могат да развиват капацитет за застъпничество, контрол и оценка на дейността на институциите. Те биха могли да оказват влияние над органите на местната власт чрез предоставяне на информация, проучвания и експертиза; участие в задължителните процедури по обществени консултации; сключване на споразумения за сътрудничество с общините; проследяване и контрол на решенията на местната власт и/или оспорването им по административен път; сигнализиране за нарушения до институциите, омбудсмана, медиите и т.н. Списъкът на гражданските дейности за участие в правенето на политики не е затворен.