Подписка за произвеждане на национален референдум
Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума.
Всяка бланка е с пореден номер.
Гражданин, който иска да подкрепи предложението вписва в бланката трите си имена, единен граждански номер /ЕГН/, постоянен адрес и саморъчен подпис.
На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума.
В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си. Бланките на подписката се подготвят от инициативния комитет.
Подписката трябва да съдържа не по-малко от 200 000 подписа на български граждани с избирателни права. Тогава Народното събрание разглежда въпроса и решава дали да се проведе национален референдум.
Когато подписката съдържа подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права, Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на национален референдум.
Виж още /Какви лични данни се събират в подписките на избори и при инициирането на референдуми?/
Образуване на инициативен комитет
Инициативният комитет се състои от 5 до 15 членове. Инициативният комитет организира и координира подписката, като: 1. подготвя бланките, върху които се събират подписите; 2. след съгласуване с кметовете на общини, определя общодостъпни места, където ще се събират подписите.
Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети.
Събиране на подписката – лицата, които събират подписи се идентифицират и предоставят данни за инициативния комитет, за когото събират подписи. Те предоставят информация за целите на обработването на личните данни и за получателите, на които ще бъдат разкрити данните.
Гражданите вписват личните си данни пълно, точно и четливо. Това е гаранция, че данните в подписката ще бъдат признати за коректни при тяхната проверка.
Подписите се събират на общодостъпни места, определени от инициативния комитет след съгласуване с кмета на общината.
Законът не изисква лицето, което събира подписи да удостоверява с подписа си, че подписът на избирателя е положен пред него.
Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
Подписката трябва да бъде събрана в срок до 3 месеца от уведомяването на председателя на Народното събрание. В противен случай председателят на Народното събрание прекратява процедурата, като нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата.
Структуриране на подписката - подписката се структурира в електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис в последователността, в която са вписани в подписката.
Депозиране на подписката – подписката се внася в Народното събрание от инициативния комитет, заедно с документите за иницииране на национален референдум, включително и в структуриран електронен вид и се вписва в публичния регистър на предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети.
Проверка на подписката – председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката в структуриран електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”, която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването на подписката.
Виж още /Кой и как проверява подписките?/
Проверка на личните данни от гражданите – законът не предвижда възможност за проверка на личните данни от участниците в подписката, чрез интернет и на безплатен телефонен номер, така както е при избори.
Обжалване – когато в резултат на проверката се установи, че подписката не отговаря на законовите изисквания, председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя 1-месечен срок за отстраняване на несъответствията. Законът не предвижда изрично ред за обжалване, ако Народното събрание не изпълни законовите си задължения.
Конституция на Република България – чл. 42 и чл. 45;
Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – чл. 4, чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 13,
Закон за защита на личните данни – чл. 45, параграф 33, чл. 54, чл. 59;
Регламент 679 - чл. 4, чл. 5, чл. 6.
Подписка за регистриране на партия или коалиция за участие в информационно - разяснителната кампания за национален референдум
Регистриране на партията или коалицията в Централната избирателна комисия /ЦИК/ за участие в информационно-разяснителната кампания за национален референдум.
При едновременно произвеждане на национален референдум и избори, партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК за участие в изборите могат да ползват регистрацията си при информационно - разяснителната кампания за произвеждането на национален референдум.
Подписката съдържа пореден номер, трите имена, единен граждански номер /ЕГН/, постоянен адрес в Република България, саморъчен подпис на не по-малко от 2 500 гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на партията или коалицията в подкрепа на въпроса или алтернативната позиция и подпис на упълномощеното от партията/коалицията лице, пред което е положен подписът на избирателя.
Подписката задължително съдържа и следните надписи: „Всеки гласоподавател може да участва само в един списък на инициативен комитет, партия или коалиция.”, „Подписаните, даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с регистрацията на партията/коалицията в националния референдум в …….”. Горните текстове се изписват в началото на всеки лист, преди полагането на подписите.
Листовете се номерират последователно.
Образецът на подписката се одобрява с решение на ЦИК като част от книжата за референдума и се обнародва в „Държавен вестник”.
Виж още /Какви лични данни се събират в подписките на избори и при инициирането на референдуми?/
Предварителни действия
Преди да започнат събирането на подписи, партиите предприемат следните действия за защита на личните данни на гласоподавателите: проверяват дали са вписани в регистър на Комисията за защита на личните данни като администратор на лични данни, както и дали са заявили регистри с примерни наименования „Поддръжници” или „Участници в подписки”; проверяват наличието на инструкция за защита на личните данни; упълномощават лицата, които ще събират подписката, определят мястото, времето и процедурите, по които ще се събират, обработват и пренасят личните данни; определят едно или повече лица за защита на личните данни, които ще отговарят за координиране и прилагане на мерките; организират и провеждат предварителен инструктаж на лицата, които ще събират и обработват личните данни; осъществяват контрол дали лицата, които ще обработват лични данни са подписали декларации, че няма да разгласяват личните данни, до които са получили достъп при и по повод на изпълнение на задълженията си.
Виж още /На какви въпроси трябва да си отговорят в партиите преди да започнат да събират подписка?/
Събиране на подписката - лицата, които събират подписи задължително се идентифицират и предоставят данни за партията/коалицията, за която събират подписи. Те предоставят информация за целите на обработването на личните данни и за получателите, на които ще бъдат разкрити данните.
Гражданите вписват личните си данни пълно, точно и четливо. Това е гаранция, че данните в подписката ще бъдат признати за коректни при тяхната проверка.
Законодателството изисква лицето, което събира подписи да удостоверява с подписа си, че подписът на гласоподавателя е положен пред него.
Структуриране на подписката – подписката се структурира в електронен вид, като съдържа трите имена, ЕГН, населеното място, адреса на гласоподавателите, положили саморъчен подпис в последователността, в която са вписани в списъка.
ЦИК определя с решение формата и структурирания електронен вид на списъците с гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на партията или коалицията за участие в информационно-разяснителната кампания за национален референдум.
Депозиране на подписката – подписката, включително и в структуриран електронен вид се представя в ЦИК, заедно със заявлението за регистрация не по-късно от 40 дни преди деня на референдума.
Проверка на подписите – списъците в структуриран електронен вид и на хартиен носител се предават незабавно на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” /ГД „ГРАО”/. ГД „ГРАО” извършва проверката не по-късно от 37 дни от датата на референдума. Това се извършва съобразно решение на ЦИК за проверка на списъците с избирателите.
Виж още /Кой и как проверява подписките?/
Проверка на личните данни от гласоподавателите – ЦИК осигурява възможност всеки гласоподавател да може да прави справка в списъците по ЕГН. Справката се извършва онлайн чрез страницата на ЦИК при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
Виж още /Как можем да направим справка дали сме включени в подписка?/.
Ако в резултат на направената справка се установи, че личните данни на гласоподавателя присъстват в подписката, без той да се е подписвал в подкрепа на съответната регистрация, същият може да изпрати жалба до Комисията за защита на личните данни.
Виж още /Какво можем да направим, ако установим, че личните ни данни са използвани без наше съгласие?/.
Обжалване – когато в резултат на проверката се установи, че подписката не отговаря на законовите изисквания, регистрацията на партията или коалицията се заличава с решение на ЦИК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от 3 дни от обявяването му.
Конституция на Република България – чл. 42, чл. 45;
Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – чл. 16, § 2 от Преходните и заключителни разпоредби;
Закон за защита на личните данни – чл. 45, параграф 33, чл. 54, чл. 59;
Регламент 679 - чл. 4, чл. 5, чл. 6.
Подписка за регистриране на инициативен комитет за участие в информационно - разяснителната кампания за национален референдум
Подписката съдържа пореден номер, трите имена, единен граждански номер /ЕГН/, постоянен адрес в Република България и саморъчен подпис на не по-малко от 2 500 гласоподаватели, подкрепящи регистрацията в подкрепа на въпроса или алтернативната позиция, подпис на член на инициативния комитет, пред когото е положен подписа на гласоподавателя.
Подписката задължително съдържа и следните надписи: „Всеки гласоподавател може да участва само в един списък на инициативен комитет, партия или коалиция.”, „Подписаните, даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с регистрацията на инициативния комитет в националния референдум в …….”. Горните текстове се изписват в началото на всеки лист, преди полагането на подписите. Листовете се номерират последователно.
Образецът на подписката се одобрява с решение на ЦИК като част от книжата за реферундума и се обнародва в „Държавен вестник”.
Виж още /Какви лични данни се събират в подписките на избори и при инициирането на референдуми?/
Предварителни действия
Образуване на инициативен комитет – инициативният комитет се състои от не по-малко от 21 члена, които са навършили 18 г., не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен адрес на територията на Република България към датата на насрочване на националния референдум.
Всеки гласоподавател може да участва само в един инициативен комитет.
Членовете на инициативния комитет определят с решение лицето, което да го представлява.
Всеки член на инициативния комитет подписва декларация, че няма да обработва и предоставя личните данни на лицата, включени в подписката за подкрепа на въпроса или алтернативната позиция по въпроса на националния референдум за други цели, освен предвидените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и Изборния кодекс.
Събиране на подписката – лицата, които събират подписи задължително се идентифицират и предоставят данни за инициативния комитет, за когото събират подписи. Те предоставят информация за целите на обработването на личните данни и за получателите, на които ще бъдат разкрити данните.
Гражданите вписват личните си данни пълно, точно и четливо. Това е гаранция, че данните в подписката ще бъдат признати за коректни при тяхната проверка.
Законодателството изисква подписите на гласоподавателите да се полагат пред член на инициативния комитет. Това обстоятелство се удостоверява с подписа на члена на инициативния комитет.
Членът на инициативния комитет обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Регламент 679 и носи отговорност като администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от регламента.
Подписката се събира на публични места, предварително съгласувани с общината.
Структуриране на подписката – подписката се структурира в електронен вид, като съдържа трите имена, ЕГН, населеното място, адреса на гласоподавателите, положили саморъчен подпис в последователността, в която са вписани в списъка.
ЦИК определя с решение формата и структурирания електронен вид на списъците с гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на инициативния комитет за участие в информационно - разяснителната кампания за национален референдум.
Депозиране на подписката – подписката, включително и в структуриран електронен вид се представя в ЦИК, заедно със заявлението за регистрация не по-късно от 40 дни преди деня на референдума.
Проверка на подписите – списъците в структуриран електронен вид и на хартиен носител се предават незабавно на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” /ГД „ГРАО”/. ГД „ГРАО” извършва проверката не по-късно от 37 дни от датата на референдума. Това се извършва съобразно решение на ЦИК за проверка на списъците с избирателите.
Виж още /Кой и как проверява подписките?/
Проверка на личните данни от гласоподавателите – ЦИК осигурява възможност всеки гласоподавател да може да прави справка в списъците по ЕГН. Справката се извършва онлайн чрез страницата на ЦИК при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
Виж още /Как можем да направим справка дали сме включени в подписка?/.
Ако в резултат на направената справка се установи, че личните данни на избирателя присъстват в подписката, без той да се е подписвал в подкрепа на съответната регистрация, същият може да изпрати жалба до Комисията за защита на личните данни.
Виж още /Какво можем да направим, ако установим, че личните ни данни са използвани без наше съгласие?/.
Обжалване – когато в резултат на проверката се установи, че подписката не отговаря на законовите изисквания, регистрацията на инициативния комитет се заличава с решение на ЦИК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от 3 дни от обявяването му.
Конституция на Република България – чл. 42, чл. 45;
Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – чл. 16, § 2 от Преходните и заключителни разпоредби;
Закон за защита на личните данни – чл. 45, параграф 33, чл. 54, чл. 59;
Регламент 679 - чл. 4, чл. 5, чл. 6.