Да се свика общо събрание на населението.

Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители. В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1 000 жители, общо събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места. Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет. Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до 1 месец от приемането на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

Общинският съвет предприема необходимите действия в срок до 1 месец от приемането на на решението на общото събрание на населението в населеното място или квартал.

Подписката съдържа трите имена на български граждани, единен граждански номер /ЕГН/, постоянен или настоящ адрес и саморъчен подпис.

На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общо събрание.

В графа ”забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

Подписката трябва да съдържа подписите на най-малко 1/50, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.

В подписката участват българските граждани, които са навършили 18 г., не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район, кметство, населено място или квартал към момента на формулиране на искането.

Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката – в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.

Образуване на инициативен комитет

Инициативен комитет се образува от 3 до 9 членове, включително председател. Инициативният комитет не подлежи на специална регистрация.

Събиране на подписката – законът не изисква подписите на избирателите да се полагат пред член на инициативния комитет. Обикновено подписката се събира на публични места, предварително съгласувани с общината.

Законът не изисква лицето, което събира подписи да удостоверява с подписа си, че подписът на избирателя е положен пред него.

Структуриране на подписката – подписката се структурира в електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис в последователността, в която са вписани в подписката.

Депозиране на подписката – инициативният комитет внася подписката, включително в структуриран електронен вид до кмета на общината, района или кметството.

Проверка на подписката – кметът на общината, района или кметството изпраща подписката в структуриран електронен вид на териториалното звено на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”, което извършва незабавна проверка.

Виж още /Кой и как проверява подписките?/

Проверка на личните данни от гражданите – законът не предвижда възможност за проверка на личните данни от участниците в подписката, чрез интернет и на безплатен телефонен номер, така както е при избори.

Обжалване – мълчаливият отказ да се свика общо събрание на населението може да се обжалва в 7-дневен срок пред 3 - членен състав на съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата, съдът се произнася с решение, което е окончателно.

Конституция на Република България – чл. 45;

Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – чл. 54, чл. 55, чл. 57, чл. 64;

Закон за защита на личните данни – чл. 45, параграф 33, чл. 54, чл. 59;

Регламент 679 – чл. 4, чл. 5, чл. 6.