Правото на глас - в основата на изборите
Правото на глас е едно от най-важните граждански права, защото чрез него участваме пряко в управлението на държавата и упражняваме контрол върху институциите. То е начинът, по който като общество определяме кой ще взема решения от наше име и при какви условия.
В демократичното общество гласът на всеки има еднаква тежест, независимо от неговите възраст, професия, местоживеене, политически възгледи и пр. Правото на глас е общо, равно, пряко и тайно.
Всеки пълнолетен български гражданин има право да участва в изборите. Гласуването лично и без посредници, а вотът трябва да е защитен от външно влияние и натиск. Тези принципи се следват и прилагат чрез конкретни правила и процедури в изборния ден.
Знаете ли, че…
Правото на глас в България е уредено още през 1879 г. с Търновската конституция. В продължение на десетилетия обаче, не всички граждани са можели да го упражняват. За първи път част от жените - майки в законен брак, получават право да гласуват едва през 1937 г. Равно избирателно право българските жени получават едва през 1944 г.
Исторически погледнато, днешният обхват на избирателните права е резултат от продължителни усилия за тяхното разширяване.
В България правото на глас не е даденост „открай време“. С приемането на Търновската конституция в края на 19 в., се въвеждат принципите за народно представителство и изборност. Към онзи момент избирателните права са били силно ограничени (по пол, възраст и социален статус). Въпреки това самата идея, че властта произтича от гражданите, бележи решаваща промяна в политическото развитие на страната.
През следващите десетилетия правото на глас постепенно се разширява. Всеобщото избирателно право става възможно едва през 20 в., като преди това български граждани - жени, хора без определено образование или имуществен ценз, политически „неблагонадеждни“ лица, са били изключвани от изборния процес в различни периоди.
След 1944 г. с идването на комунистическия режим на власт, изборите в България съществуват само формално без да има конкуренция между политически идеи. Едва след промените през 1989 г. гражданите отново получават възможността свободно да избират между различни политически алтернативи. Първите демократични избори през 1990 г. бележат началото на съвременния български избирателен процес, а Конституцията на Република България утвърждава правото на глас като основно и неотменимо гражданско право.
В последните пет години в страната се проведоха повече от 10 избора, а участието в тях трайно намалява. На прага на осмите предсрочни парламентарни избори след 2021 г. сме свидетели как все по-често парламентите и излъчваните от тях правителства се избират с подкрепата на по-малко от половината имащи право на глас граждани. Ниската избирателна активност не е просто статистика. Тя поставя въпроси като тези за представителността на властта, доверието в институциите и доколко е отразена реалната воля на обществото.
Правото на глас днес
Съгласно Конституцията на Република България, властта произтича от народа и се упражнява от него пряко и чрез избрани представители. Това означава, че изборите са основният механизъм, чрез който гражданите участват в управлението.
Познаването на правото ни на глас е важно условие за информирано участие в изборите. То разбира се не съществува в изолирана среда, а се прилага в условията на конкретни правила, част от целия изборен процес. Затова тази публикация е само отправна точка за поредица от материали, които ще ни запознаят с най-важните моменти от него.