Изборите за ЕП имат ключово значение за бъдещето на Европейския съюз и посоката му на развитие, защото след формиране на новия състав на Парламента, предстои и избора на нова Европейска комисия. В сравнение с предизвикателствата преди вота през 2019 г., настоящите институции на ЕС се сблъскаха с непредвидени кризи и теми, които предопределят и контекста в навечерието на изборите през 2024 г. Месец преди вота, на дневен ред са различни въпроси – ще продължи ли тенденцията за по-висока избирателна активност и интерес сред младите избиратели? Ако това се случи, ще протече ли този процес еднакво в различните държави членки? Какъв ще е новият състав на ЕП и какви ще са мнозинствата в него? Ще подобрят ли резултатите си крайно десните и/или изолационистки партии и как ще се отрази това впоследствие на дневния ред на Парламента? Ще сработи ли този път процедурата за т.нар. водещи кандидати? Ще успее ли ЕС да противостои на заплахи като дезинформацията, чуждото влияние, военните конфликти и др.? 

Връщайки се пет години назад, то 2019 г. беше белязана от излизането на Великобритания от ЕС и последиците от това в институционален, икономически, политически и социален план за Общността. Тогава във фокуса на ЕС попаднаха и миграционните процеси, външната политика, отбраната, бюджета, отношенията на ЕС със САЩ и т.н. Като важна тема се утвърди и нуждата от укрепване на отношенията с африканския континент. От позицията на времето някои от тези въпроси може би изглеждат по-маловажни в сравнение с предизвикателствата пред ЕС днес. В периода между 2019 г. и 2024 г. ЕС беше изправен пред пандемията от КОВИД-19 и агресията на Русия в Украйна, довела до жестока война, продължаваща повече от 2 години. Локални военни конфликти в Близкия Изток и в Азербайджан допълнително усложниха ситуацията, в която действат държавите членки. Натрупаното напрежение по външните граници на Съюза породи дебат за финансирането на НАТО и за бъдещето на политиката за отбрана и сигурност в Европейския съюз. Кризите в различни точки от Африка продължават да създават предизвикателства пред европейската гранична политика, а също и за отношението към мигрантите, връзките с трети страни и т.н. В контекста на тази международна обстановка, заплахите пред европейските демокрации в дигиталната среда също се увеличиха. Използването на тролове в социалните мрежи; на фалшиви новини; на изкуствен интелект за дезинформация** и пр., се превърнаха във фактори за манипулиране на общественото мнение. А то оказва пряко влияние над публичните политики поради спецификата на управленските системи на държавите членки.

Други важни теми за развитието на Съюза включват и: 

• Политиката за разширяване на ЕС, която може да се използва като инструмент за въздействие. Тя създава възможности за поставяне на условия към държавите кандидати (от Западните Балкани и Черноморския район) да се придържат към определени стандарти за стабилност на институциите, демократичност, граждански права и т.н. Остава въпросът доколко Съюзът има капацитет за приемане на нови държави членки и дали кандидатите биха могли да се адаптират към поставените изисквания. 
• Климатичните и екологични въпроси също са основно предизвикателство пред ЕС. В това поле влизат решенията от пакета на Зелената сделка - свързани с изисквания за намаляване на вредните емисии; за разнообразяване на енергийните източници (и въвеждането на възобновяеми такива); за ограничаване на някои пестициди в земеделието и т.н.
• Трябва да се подчертаят и трансатлантическите отношения между ЕС и САЩ. Алиансът на Америка с демократичните държави в Европа има огромно значение за международния правов ред. Президентските избори в САЩ в края на 2024 г. обаче, могат да окажат сериозно влияние върху развитието на войната в Украйна, а оттам и над сътрудничеството в НАТО, както и над сигурността на Европа.

Новите условия от последните години поставиха и единството на държавите в Съюза пред изпитание. В тази връзка ЕС трябваше да действа решително в сфери, в които няма изключителна компетентност - закупуването на ваксини срещу КОВИД-19; предоставянето на помощ за Украйна; санкциите срещу Русия и мерките за предотвратяване на енергийната криза и др. По правило в тези области държавите членки трябва да се договарят единодушно. Докато се съгласуват интересите на всички страни обаче, някои решения отнемаха твърде дълго време. Тази мудност в действията на ЕС породи закъснели реакции към някои от събитията.

В България европейските избори се задават в ситуация на остра политическа криза и шестите парламентарни избори в последните 3 години. От една страна провеждането на изборите за ЕП и Народно събрание в един ден може да повлияе позитивно на избирателната активност. От друга, съчетаването на изборите със сигурност промени предизборната кампания. Очаквано в нея националните теми преобладават за сметка на европейските. Това обаче е проблем за българското общество, тъй като посоката на развитие на Европейския съюз през следващите 5 години ще има голямо значение за гражданите на страната ни.