В предходна статия ви запознахме с функциите и с правомощията на Европейския парламент. Тази институция има ключова роля за формиране на европейските закони и политики и по този начин оказва влияние върху живота на близо 450 милиона граждани от държавите, членуващи в ЕС. Въпреки нейното значение обаче, сравнително малко внимание се обръща на европейските партии и на техните програми. Замисляли ли сте се някога какви са темите, които се обсъждат в Европейския парламент? Знаете ли, какви са водещите идеи на политическите групи, които ги дискутират? Известно ли Ви е, кои от тях защитават същите интереси, каквито споделяте и Вие? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим, като разгледаме европейската партийна система.

На първо място трябва да се каже, че политическите субекти в Европейския парламент се разделят на три нива - т.нар. европейски партии, партийните групи и онези представители на отделни национални партии (или независими кандидати), които не членуват в първите два типа организации. 

Европейските партии представляват съюзи на политически организации от държавите в ЕС, които споделят общи ценности, идеологии и цели. Те защитават разнообразни визии за бъдещето на Европа, насърчавайки условията за напредък на всички граждани в рамките на Общността.* В този смисъл, дейността им се формира по-скоро на идеологически, отколкото на национален принцип, а минималното условие за тяхното създаване е, те да са представени в поне седем държави, членуващи в ЕС. Тези организации се стремят към формирането на идеи, които да обединяват гражданите на Съюза със сходни политически възгледи. Поради това, те често се оприличават и на “политически семейства”, които координират дейността на националните партии, членуващи в тях.

Що се отнася до европейските партийни групи, те представляват следизборни коалиции между депутати от представените в ЕП партии. Тези алианси са по-слабо обвързани, отколкото европейските партии, но отново се изграждат на базата на общи ценности, принципи и идеи между отделните политически субекти. Минималният брой на представителите в подобни коалиции е 23-ма, като те трябва да са избрани от поне една четвърт от държавите, членуващи в ЕС. 

Европейските партии и групите в Парламента възникват през 70-те години на ХХ век, когато се въвежда принципът за формиране на тази институция чрез общи избори в държавите членки. С течение на времето тяхната роля се усилва, за да се отговори на желанията в Общностите за демократизиране на тяхното управление. В тази връзка Договорът за създаване на Европейския съюз от Маастрихт (влязъл в сила през 1993 г.) постановява, че: “Политическите партии на европейско ниво са важен фактор за интеграцията в Съюза. Те допринасят за формирането на европейско съзнание и за изразяването на политическата воля на неговите граждани.” Можем да кажем в такъв случай, че тези организации:

• от една страна редуцират национално-политическите разломи в работата на ЕП; 
• а от друга - създават условия за обществен диалог и за формиране на общоевропейско гражданско общество, което да балансира и да насочва дейността на политическите институции.

Към 2024 г. съществуват 10 европейски партии като в последния мандат на Парламента (от 2019 до 2024 г.), те бяха групирани в общо 7 партийни групи. Графиката по-долу представя кратка информация за тези политически субекти и за техните основни идеи. Презентацията е интерактивна. Като кликнете конкретна партия, ще получите повече информация за нейната платформа, политическата група, в която участва в ЕП и др.  

Важно е да се каже, че партиите на европейско ниво не разполагат с възможност да участват в националните и местни избори на държавите от ЕС, нито в провеждането на допитвания до населението им - т.нар. референдуми. Наред с това, те не могат да номинират и кандидати за европейски депутати от съответните държави, защото тази отговорност принадлежи на националните партии. Или с други думи - въпреки значението на европейските политически семейства в управлението на ЕС, те все още не разполагат със значими лостове за влияние над своите членове. Тази особеност донякъде ограничава способността на европартиите да създават силни общи програми и да поддържат наднационална солидарност между формациите в тези съюзи. В тази връзка, ЕП често е призовавал за формирането на т.нар. транснационални листи, както и за въвеждане на системата “Водещ кандидат” (“Spitzenkandidat”) :

• Транснационалните листи биха позволили част от депутатите в ЕП (за начало 28 на брой) да се излъчват от общ избирателен район - в допълнение към избираните на национални или регионални листи. Тези кандидати следва да се определят чрез листи, които да се съставят от партийните семейства на европейско ниво.
• Втората практика на свой ред, би позволила водещия кандидат от политическото семейство, спечелило най-много места в ЕП, да заеме и поста на председател на Европейската комисия.

По този начин, гражданите на Съюза биха получили възможност не само да подкрепят общите възгледи на силни и обединени европейски партии, но и да избират председателя на неговия основен изпълнителен орган. Доколкото към 2024 г. обаче тези механизми все още не са законово въведени, тяхното прилагане ще остане обект на дискусии за бъдещото управление в ЕС.  

Важно е да се каже, че членството в европейски партии и/или групи не е задължително условие за участие в Европейския парламент. На практика всички национални партии, които са регистрирани в държавите от ЕС, могат да се явяват на избори за тази институция. Въпреки това обаче, европейските партии улесняват работата на своите депутати, защото предоставят платформи, ресурси, информация и подкрепа за техните инициативи. В тази връзка националните партии, които изпращат свои представители в Европейския парламент, често се стремят към членство или поне към постигане на т.нар. асоцииране с някоя от европейските партии или групи. Подобни партньорства усилват възможностите им за влияние над общностните регулации и политики, като наред с това допринасят за сближаване между националните и европейските политически идеи.