Дни преди изборите за Европейски парламент (ЕП) се очертават няколко важни въпроса за дейността на тази институция – каква ще бъде избирателната активност, ще продължи ли ръстът на участието на европейските граждани и какъв ще е съставът на бъдещия ЕП. Избирателната активност има пряко отношение към легитимността на Парламента, тъй като той е единствената пряко избирана институция на ЕС. Ето защо балансът в състава му има значение за бъдещето на Съюза и за начина, по който ще се развиват европейските политики в следващите 5 години. В Европейският парламент, както вече изяснихме в предходна статия, участват множество различни партии и групи. Постигането на компромис между тях е в основата на вземането на решения, тъй като нито един от тези субекти досега не е формирал абсолютно мнозинство.

За българските избиратели европейските избори идват в комбинация 2 в 1 с поредните предсрочни парламентарни избори. В тази ситуация изборната умора вероятно ще има отражение върху избирателната активност, дори тя да е по-висока от тази на европейските избори през 2019 г. Същевременно, логично е дебатът в кампанията да бъде фокусиран по-скоро върху националната проблематика за сметка на важните европейски въпроси.

На изборите за ЕП през 2019 г. за пръв път избирателната активност беше по-висока спрямо тази от предходния вот през 2014 г. Според анализи на ЕП това се дължеше основно на привличането на млади избиратели.

Участието на гражданите в изборния процес е важен показател за легитимността на институциите, за доверието в тях и за тяхната представителност. Гласуването е първата стъпка за преодоляване на дистанцията между обикновените граждани и тези, които ги представляват. Същевременно, изследователите посочват, че редица фактори оказват влияние над активността и обясняват мобилизацията на гласоподавателите в различни моменти. Според Института ИДЕА намаляването на избирателната активност е сигнал за това, че гражданите не разпознават изборите като инструмент за влияние и за промяна. Следователно, те често се насочват към други подходи за участие, които са по-видими и имат потенциал да оформят политическите решения - протести, граждански движения, активизъм в социалните мрежи и др.  Институтът отбелязва, че европейският континент е особен феномен, тъй като в него се намира и най-големият брой от развитите демократични държави в света. В същотото време се наблюдава намаляване на избирателната активност с особено големи темпове сред страните от бившия Източен блок. Като фактори се посочват както намалелият ентусиазъм след демократичните промени, така и разочарованието от прехода към пазарна икономика в тези държави. Същевременно обаче, в много от страните се отбелязват и необясними мобилизации на избирателите като в академичната литература липсва консенсус на какво се дължат те. 

Що се отнася до изборите за ЕП, трябва да отбележим, че активността в различните държави членки варира - понякога драстично. В страните от Централна и Източна Европа избирателната активност обикновено е по-ниска - през 2019 г. в Словакия тя бе 24.74%; в Чехия - 28.72%; а в България - 32.64%. Същевременно, най-висока активност се отбелязва в страните, в които гласуването е задължително като Белгия (88.47%) и Люксембург (84.24%). Единствените по-стари държави членки, в които избирателната активност бе под 50% през 2019 г. са Португалия, Обединеното кралство, Финландия и Ирландия.