Европейският парламент и влиянието му върху политиките на ЕС

Европейският парламент (ЕП) е единствената пряко избирана институция в целия Европейски съюз (ЕС). В периода 6-9 юни ще се проведат десетите преки избори за представители в парламента, на които право да гласуват имат приблизително 450 милиона граждани. Как обаче се е развила институцията през годините? Как Парламентът влияе на процеса на вземане на решения в ЕС? На тези и други въпроси търсим отговор в настоящата публикация.

Началото

При създаването на първообраза на Европейския съюз - Европейските общности, е предвидено съществуването на Парламентарна Асамблея. Тя има само консултатитвна функция, а решенията по същество са вземани от министрите на държавите членки.

В началото на своето съществуване Парламентарната асамблея се състои от представители на националните парламенти, които са били депутати както в националните институции, така и в Асамблеята. През 1979 г. обаче - когато институцията вече се нарича Европейски парламент, се провеждат и първите преки избори за членовете в него. Оттогава Парламентът се избира от гражданите на държавите членки на всеки пет години.

Наред с това от 70-те години на 20 в. правомощията на тази институция постепенно нарастват. Първоначално Парламентът получава такива в бюджетната процедура на Европейските общности, а впоследствие се увеличават и други процедурни механизми за влиянието му върху управленския процес. Така например, ако през 60-те и 70-те години Парламентът единствено е информиран за решенията на междуправителствения орган - т.нар Съвет на министрите, то през 80-те и 90-те години се въвеждат процедури, в които ЕП трябва да участва пряко във вземането на решения. През 2009 г. влиза в сила и последната голяма реформа на учредителните договори на ЕС - Договорът от Лисабон. Той потвърждава позицията на ЕП като съзаконодател, заедно със Съвета на министрите. По този начин различните интереси - на самия ЕС, на държавите членки и този на гражданите, намират баланс в процеса на взимане на решения.

Функции

Въпреки че през годините ЕП придобива все повече правомощия и се избира пряко, той все още не разполага с всички инструменти, които имат националните парламенти. Най-значителната разлика е, че Парламентът няма право на законодателна инициатива - такава има единствено Европейската комисия (ЕК). ЕП може да я прикани да внесе законодателно предложение, но няма как да я задължи да действа.

Въпреки тази значителна разлика с националните парламенти, ЕП има други механизми за влияние:

Законодателна функция

Както беше споменато по-горе ЕП е основен съзаконодател заедно със Съвета на министрите. Често ролята на двете институции по отношение на приемането на правила е сравнявана с тази на камарите в двукамарни парламенти. В общия случай ЕП действа като долна камара, а Съветът като горна. Двете институции трябва да договарят помежду си законодателството, предложено от ЕК в рамките на т.нар. „обикновена законодателна процедура”.

Тя стартира с предложение на Комисията, което се гледа на първо четене в Парламента. Той може може да приеме предложението, да го измени или да го отхвърли. Ако дадено предложение бъде отхвърлено, в който и да е етап от процедурата, то тя се прекратява и решение по темата не може да бъде взето.

В следващия етап от процедурата предложението (редактирано или не от ЕП) се разглежда в Съвета на министрите. Съветът може да го приеме - в този случай процедурата приключва успешно със законодателен акт. Институцията има възможност и да внесе промени - в този случай документът се разглежда на второ четене в ЕП и Съвета като се повтаря процедура, сходна на вече описаната.

Ако и след второ четене двете институции не постигнат съгласие, има един последен шанс законодателството все пак да бъде прието чрез т.нар. помирителен комитет. В него участват равен брой членове от Парламента и Съвета, които могат да договорят окончателни текстове. Те се изпращат за трето четене без право на изменение и ако бъдат приети и от двете институции, се превръщат в законодателство на ЕС. Ако текстовете не бъдат приети и от двете институции, решение по темата не се взима.

Наред с това, през всеки един момент от процедурата могат да се провеждат т.нар. „тристранни срещи“ между ЕК, ЕП и Съвета на министрите. В този формат представители на трите институции обменят позициите си по законодателството. По този начин се постига координация между тях и шансовете за успех на процедурата се повишават. Тези срещи обаче имат неформален характер и съответните законодателни предложения винаги трябва да бъдат гласувани.

Съществуват и т.нар. специални законодателни процедури, в рамките на които Парламентът и Съветът нямат еднаква тежест при вземането на решения. Това са специфични случаи, в които най-често едната от двете институции е консултирана или има право на одобрение, но няма възможност за изменения в дадено предложение.

Пример за сфера, в която се прилага такава процедура, са правилата по отношение на конкуренцията в ЕС. Те се приемат от Съвета на министрите, по предложение на ЕК. Парламентът е консултиран и има право да изрази позицията си, но тя не обвързва Съвета.

Бюджетна функция

ЕП заедно със Съвета приема годишния бюджет на ЕС. Това се случва в рамките на специфична бюджетна процедура, която отново стартира от ЕК. Това правомощие е изключително важно, защото ЕП има възможност да влияе над средствата, които разходва ЕС и по този начин задава посоката на политиките, развивани от Съюза. От европейските институции зависи какви средства ще бъдат разходвани всяка година за т.нар. кохезионна политика, за общата селскостопанска политика, за помощ за трети страни и т.н. Парламентът има право да внася поправки в предложението на Комисията и дори има възможност да го отхвърли изцяло ако то не отговаря на вижданията на институцията.

Избор и контрол по отношение на ЕК

Европейският парламент изслушва кандидатите за еврокомисари (предложени от държавите членки) и одобрява състава на ЕК в цялост.

В допълнение, ЕП упражнява контрол над Комисията като проверява дали тя е разходвала бюджета на ЕС съгласно договореното. Парламентът може да отправи и препоръки за изпълнението на бюджета. След получаването на необходимите отчети ЕП може да освободи от отговорност ЕК. По този начин Парламентът потвърждава, че Комисията е спазила бюджетната рамка, гласувана в предходната година.

Одобряване на международни споразумения

Парламентът одобрява сключването на някои международни договори между ЕС и трети страни. Такива са споразуменията за присъединяване към Съюза, договорите за асоцииране, търговски споразумения на ЕС с трети държави и др.

Обсъждане на петиции

Европейският парламент може да разглежда петиции от граждани на Съюза и граждани на трети държави, които пребивават на територия на страна членка. Петицията може да бъде отправена под формата на жалба, искане за действие от страна на ЕП, насочване на вниманието към конкретен проблем и др. Единственото условие обаче е петициите, отправени до Парламента, да са свързани с прилагането на правото на Съюза от европейските институции или от националните такива. В резултат от разглеждането им ЕП може да отправя питания, да приема позиции и др. В този смисъл, Европейският парламент е институцията, която в най-голяма степен осъществява връзка с гражданите на ЕС. Повече за петициите може да научите в портала за петиции на ЕС.

Гласуване на резолюции

Има области, в които Европейският парламент няма правомощия да действа със законодателни актове. Това са сферите, в които обичайно държавите членки са запазили пълната си компетентност. Такъв пример са международните отношения.

Въпреки това ЕП има възможност да приема актове без правно действие, с които да изразява политически позиции по ключови теми. Пример са резолюциите за санкциите срещу Русия, свободата на медиите, и други. Макар тези актове да нямат задължителен характер, те са ясен индикатор за становищата на групите в ЕП. В дългосрочен план тези резолюции оформят обществения дебат за европейската политика и влияят на дневния ред на Съюза.

Какво показва този преглед на правомощията?

Прегледът на правомощията показва, че Европейският парламент разширява възможностите си за влияние над европейските политики паралелно с развитието на самия Европейски съюз и засилване на европейската интеграция. Към днешна дата той разполага с различни механизми за въздействие върху процесите в ЕС. От една страна той контролира изпълнителната власт на Съюза, в лицето на Европейската комисия. От друга, заедно със Съвета на министрите определя законодателството, което оказва влияние върху ежедневието на всички европейски граждани. Той е и институцията, която е най-близо до гражданите на Съюза. Това прави европейските избори изключително важни - те са ключов инструмент, чрез който гражданите на ЕС могат да влияят върху посоката на развитие на общността.