Кметът на община

Какво зависи от него и какво – от нас? 

От тази статия ще разберете каква е ролята на кмета в местното самоуправление: какво зависи от него, как работи с другите органи и как го избираме.

Съдържание:

1. Защо ни е да познаваме ролята на кмета?
2. Как избираме кмет на община?
3. Каква е разликата между кметовете на общини, на райони и на кметства?
4. Взаимоотношенията кмет – общински съвет
5. Как кметът помага на хората?

Защо ни е да познаваме ролята на кмета?

На 27-и октомври гражданите с избирателни права ще гласуват за кметове и общински съветници в своите общини. Преди всеки от нас да даде гласа си, ще бъде полезно да се запознаем както с местните кандидати, така и с техните управленски програми. Това ще помогне да изберем онези представители, чиито приоритети са най-близки до нашите собствени разбирания за развитие на общината.

Местната власт осъществява най-близкото до гражданите управление. Законът ѝ поверява важна роля за редица дейности от значение за развитието на населените места, в които живеем.

Общинските кметове оглавяват администрацията в рамките на местното самоуправление.

Ако общинският съвет е органът, който отговаря за вземането на решения, то кметът е онзи, който се грижи за прилагането на тези решения.

Как избираме кмет на община?

Кандидати за кметове могат да се издигат от българските партии, коалиции и инициативни комитети.

На всеки 4 години, по време на провежданите местни избори, кметовете на общини, райони и кметства се избират мажоритарно, на основата на предизборните им програми и обещания. Мажоритарният избор означава, че за да бъде избран един кмет, той трябва да получи мнозинство – повече от 50% от подадените гласове на избирателите.

Изборите за кмет в България се осъществяват в два тура. Ако на първия от тях никой кандидат не е събрал необходимото мнозинство, се провежда втори тур. Тогава участват само двамата кандидати, събрали най-много гласове на първия тур.

На местните избори през 2015 г. най-голямата община в страната – Столична, избра своя кмет на първи тур с 238500 гласа. В най-малката община – Чавдар, кметът бе избран с 510 гласа, също на първи тур. В третата по големина община – Пловдив, 49127 избиратели избраха своя кмет на втори тур. Колко души са били достатъчни, за да бъде избран настоящият кмет на Вашата община, може да разберете в търсачката по-долу:

Данните, използвани в търсачката, са на база публикуваните от Централната избирателна комисия официални резултати за Местни избори, 2015 г.

Както посочихме в предишната публикация, в някои случаи, освен кметове на общини, гражданите имат възможност да избират и кметове на кметства (за всички населени места с население над 350 души) и кметове на райони (в големите градове с районно деление: София – 24 района, Пловдив – 6 района и Варна – 7 района). Повече за вашите права като избирател, бюлетината и начина на гласуване можете да намерите тук.

Каква е разликата между кметовете на общини, на райони и на кметства?

Най-общо казано кметовете на общини, на райони и на кметства са органи на изпълнителната власт в местното самоуправление, а разликата между тях се състои в териториалните им правомощия.

Доколко обаче кметовете на райони и на кметства са самостоятелни органи на изпълнителната власт или по-скоро част от общинската администрация? Въпросът за тяхната самостоятелност е свързан с интересни особености. Една от тях например е начинът, по който встъпват в длъжност кметовете на райони през различни години – чрез назначаване от кмета на общината (2011 г.) или с пряк избор от жителите на съответния район (от 2015 г. до днес). По идентичен начин в законодателството ни често се изменят и условията за избор на кметове на населените места или за назначаване на кметски наместници.

Зад назначаването на районни кметове стои разбирането, че те не разполагат с реални лостове за влияние в местните политики и трябва стриктно да изпълняват решенията на общинския съвет като част от екипа на кмета на общината.

Контрааргумент на тази логика може да бъде различният размер на българските общини. Местното управление е по замисъл най-близо до гражданите. Защо тогава в областен център като община Смолян (42 хил. души)¹ кметът на общината да се избира, а в столичен район като Люлин (122 хил. души) да не може да се гласува за кмет на район? Очевидно въпросът не е еднозначен и не опира само до изборите, а до самото организиране на общинското самоуправление.

Взаимоотношенията кмет – общински съвет

Основните правомощия на общинския кмет са определени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наред с тях, като орган на местната власт, кметовете разполагат с компетентност за работа в конкретни области, които се регулират и от други закони – например управление на публичната общинска собственост (по ЗОС); на общинските училища и детски градини (по ЗНП); на здравеопазването (по ЗЗ); на пътната мрежа и общинска инфраструктура (по ЗП) и т.н.

• Кметът представлява общината пред физически и юридически лица, както и пред съда.
• Кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. Той насочва и координира дейността на специализираните органи на общинската администрация (например директори на дирекции и началници на отдели).
• Кметът одобрява структурата на общинската администрация.
• Кметът назначава и заместник-кметове, отговарящи за най-важните ресори в общината; кметски наместници в населени места с под 350 жители; началниците и служителите в общинската администрация.
• Кметът организира изпълнението на общинския бюджет и осъществява контрол за законосъобразното му разходване.
• Кметът възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината, отговаря за опазването на обществения ред и т.н.

Доколкото кметовете заемат избираеми длъжности, това невинаги предполага висока административна подготовка от тяхна страна. Дейността им обаче се подпомага експертно от секретар на общината, назначаван от тях. Секретарят отговаря за дейността на общинската администрация, деловодството и документооборота в общината, обнародването на решенията на общинския съвет и други функции, възложени му от кмета.

От описаното тук и в предишната ни публикация вероятно вече разбирате, че кметът не може да управлява без общинският съвет да е приел решения по повечето въпроси, свързани с развитието на общината.

Дейността на общинския съвет обаче се подпомага от местната администрация, назначавана и ръководена от кмета. Тази взаимна зависимост между двата органа им налага да си сътрудничат, за да могат да изпълняват ефективно своите функции.

И тъй като кметът е избран от населението, за да изпълнява предизборната си програма, а съветът със своята подкрепа за предложенията му определя дали това ще се случи, то успешните градоначалници трябва да осигурят мнозинство за своите идеи в общинския съвет.

Мнозинствата могат да бъдат:

• „твърди” – конструирани от водещата партия или коалицията, застанала зад кмета на (или след) местните избори;
• „плаващи” – без стабилен състав на подкрепящите кмета съветници. Такива мнозинства могат да се организират например в подкрепа на конкретни политики, които са важни за повечето съветници; а така също и според конюнктурните интереси на местния бизнес със свои представители в общинския съвет и т.н.

Практиката показва, че все повече кметове в България предпочитат да се кандидатират като независими или издигнати от малки партии и местни коалиции, дори ако са официално подкрепени от големите традиционни партии. Този подход осигурява известни предимства спрямо партийните кандидати по време на кампанията, както и при осигуряването на мнозинство в общинския съвет след спечелване на изборите.

Независимите кандидати например могат да твърдят, че търсят широка обществена подкрепа от гражданите на общината, отвъд политическите пристрастия на населението. Наред с това те могат да бъдат подкрепени от разнообразни партии, коалиции и граждански сдружения, като заявяват, че в своята независимост запазват дистанция от всякакви политически интереси и доктрини и т.н.

Тенденцията от монолитно представителство към политическа раздробеност и участие на извънпарламентарни групи и независими кандидати не е новост в местното самоуправление. Тя е свързана с малкия размер на българските общини и с възможността пред хора с репутация и авторитет на местно ниво, да бъдат избрани с относително малък ресурс, въпреки съществуващите национални партийни разделения. Ето защо дори големите (представени на национално ниво) партии често се насочват към създаването на широки предизборни коалиции в подкрепа на техните кандидати.

Как кметът помага на хората?

За да илюстрираме принципните положения, ще използваме за пример случая на една курортна община и нейния транспортен проблем.

Избрахме този пример, защото транспортната система на всяка община осигурява мобилността на жителите и свързаността между населените места – условия, които са важни за развитието на икономиката, културата и туризма. Една добре поддържана система за общински транспорт увеличава достъпа до работни места, до институциите в общинския център, до публични услуги за населението и др.

В следваща статия ще разберете повече и за общинските съветници – какво зависи от тях и какво е важно да знаем за избора им.

Този текст е създаден като част от инициативата „Промяната започва с действие. Искаме да покажем, че на местните избори на 27 октомври твоят глас има потенциал да промени средата, в която живеем. Инициативата е съвместен проект на Фондация Еконт и Институт за развитие на публичната среда и се реализира с комуникационната подкрепа на Publicis Groupe България. Можете да ни следвате и във Facebook – Промяната започва с действие.

¹ Данните са за населението по постоянен адрес от Националния регистър на населението на ГД ГРАО с актуалност към 15.06.2019 г.