Какво зависи от общината и какво – не?


Пресечни точки между държавата и местната власт

Какъв е смисълът да гласуваме?

Много от съгражданите ни не вярват, че с гласуването си могат да разрешат проблемите в управлението. Всички сме чували, че…

“Ако от изборите зависеше нещо, досега да са ги забранили”

“То ние 30 години им гласуваме, а нищо не се променя”

“За какво да им гласувам на тия, като никой не ми харесва?”

Апатията към изборния процес не е новост в държавите с демократично управление. Причините за нея са разнообразни:

  • липса на вяра, че от гласа ни зависи нещо;
  • негативно отношение към политическата класа;
  • липса на кандидати, които отговарят на очакванията ни;
  • липса на доверие във властта;
  • негативен дневен ред в медиите и т.н.

Крайните резултати от тази апатия обаче са проблемни. Намалява участието на гражданите в партийни дейности. Намалява избирателната активност. Намалява и самата представителност на избраните кандидати (но не и правомощията им). Политическата апатия ограничава и способността ни да контролираме публичната власт.

Гласуването на избори със сигурност не решава всички проблеми на управлението. С този акт обаче определяме хората, които ще упражняват властта за дълъг период от време.

 Най-голяма тежест гласът ни има по време на местните избори за кметове и общински съветници. 

Тази година ще избираме между общо 29 515 кандидати за съветници в местното самоуправление на България. Това означава, че на всеки 212 души се пада по 1 кандидат. Ако гласуваме с преференция, бихме могли да изберем и точно онзи кандидат в партийната листа, който в най-висока степен отговаря на предпочитанията ни или пък е най-некомпромисният (ако наистина нямаме фаворит).

Дали обаче нежеланието за гласуване не е донякъде свързано с очакванията към местното самоуправление? В тази статия ще опитаме да отговорим какво зависи от него, като разгледаме накратко взаимодействията между местната и централна власт.

За какво отговаря общината?

Една от основните функции на общините е свързана с предоставянето на местни услуги до гражданите. В зависимост от своите особености – размер, ниво на икономическото развитие, географска локация и др., общините предоставят много и различни публични услуги. Според Националното сдружение на общините в Република България през 2007 г. техният брой е включвал между 240 и 280 отделни дейности. Как обаче се управляват тези услуги и доколко отговорността за тяхното изпълнение принадлежи изцяло на общините?

Според сферите на дейности и ресурсите за тяхното обезпечаване местните услуги условно се разделят в две категории:

  • делегирани от държавата;
  • самостоятелно организирани от общините.

Делегираните от централно на местно ниво дейности се финансират за сметка на централния бюджет, както и за сметка на първостепенните разпоредители с бюджет, които провеждат политики на територията на съответните общини. Държавата предоставя обща субсидия за финансиране на делегирани държавни дейности, която се определя ежегодно въз основата на стандарти за финансиране, приемани от Министерския съвет. Делегирани дейности, изпълнявани от общините, са услугите в сфери като здравеопазването, образованието, различни социални услуги и др., които общините по закон трябва да предоставят. Конкретен пример са средствата за образование, които общините получават и след това разпределят според броя ученици и разходни стандарти за общинските училища.

Самостоятелните местни услуги, от друга страна, са свързани с изпълнението на дейности, които са отговорност изцяло на общините и най-често се финансират от собствените им приходи (а понякога и от други привлечени средства като общата изравнителна субсидия, средства по европейски проекти и др.).

Такива дейности са:

  • сметоизвозване;
  • водоснабдяване и канализация;
  • функциониране на градския транспорт;
  • функциониране на детските градини и общински училища;
  • предоставяне на административно-технически услуги от общината и т.н.

По данни на Института за пазарна икономика през 2018 г. от всеки 7 лева, похарчени на местно ниво, само 1 е бил генериран от собствените данъчни приходи на общините. Традиционно малките собствени приходи като дял от годишните общински бюджети са свързани с ниските нива на финансова децентрализация в местното самоуправление. Това е най-видимо при общините, които не са областни или курортни центрове и не генерират високи приходи от управлението на общинска собственост или от местните данъци и такси. Едно от възможните решения за повишаване на финансовата децентрализация, което гражданските експерти предлагат, е свързано с преотстъпването на част от данък общ доход в полза на общините. Наред с това в България от 2006 г. до днес са приети две национални стратегии за децентрализация, с които се зададоха насоките за осигуряването не само на правомощия, но и на ресурси в подкрепа на общинската дейност. Този процес обаче все още буксува.

Общината – инициатор или изпълнител?

Заради централизираното финансиране на местното самоуправление в момента в дейността на общините преобладават делегираните към тях държавни дейности.

Това е начин централната власт да си запази инструмент за влияние над местните политики, както и да влияе на административното и кадрово управление в общините.

От друга страна обаче още с приемането на годишните общински бюджети дори делегираните дейности се изпълняват и приспособяват от общините към местните условия и нужди на гражданите. Естествено, общините внимателно преценяват как да реализират своя мандат в синхрон с местните нужди, без обаче да влизат в противоречие с централната власт. Липсата на сътрудничество между двете нива на управление понякога води до това  местните политики в България да бъдат възпрепятствани по политически или конюнктурни причини.

От името на общината

Общините имат значителна свобода да организират местни политики. Част от тях могат да бъдат изпълнявани самостоятелно (чрез общински дружества и предприятия) или в сътрудничество с частния сектор, неправителствените организации и други заинтересовани страни (под формата на концесии, публично-частни партньорства и др).

Общинските дружества

За целите на местното самоуправление общините могат да създават общински дружества, с които да осъществяват стопанска дейност. Тези специализирани звена изпълняват местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Ето защо тяхното управление – създаване, правила за функциониране, преобразуване и закриване – се ръководи с решенията на общинския съвет. Общинските предприятия могат да изпълняват различни дейности, свързани с поддръжка на общинската собственост – благоустройство, ремонт на инфраструктурни съоръжения, на общински обекти и др. Те също така предоставят услуги за населението – социални дейности, третиране на битовите отпадъци, снегопочистване, обредни услуги и др.

В зависимост от местните условия и нужди на населението общинският съвет може да реши да финансира разнообразни дейности. Ето защо и списъкът с услуги, които общинските предприятия могат да предоставят, е отворен за допълване. По-богатите общини имат възможност да осигуряват по-голям брой и по-добро качество на местните услуги. Формата, която ще бъде определена за тяхното предоставяне, зависи от избора на общинските съветници.

Партньорствата с частния сектор

Успоредно с процеса на децентрализация частният сектор и гражданските организации се включват все по-активно в осъществяването на местни публични дейности чрез партньорства с общините. Формите на партньорство с частния сектор в България са разнообразни, но най-често прилаганите са концесиите и търговските дружества с общинско участие. Не на последно място – общините могат да организират и обществени поръчки. Възложители по тях могат да бъдат кметовете – на общини, райони и кметства, както и кметските наместници (когато са разпоредители с бюджет).

Концесиите

Те представляват преотстъпване на правото на експлоатация на публични обекти в полза на търговски дружества – т.нар. концесионери. В замяна, бизнесът поема отговорност да поддържа, изгражда и управлява преотстъпения обект за определен период от време на свой риск. Според закона концесии могат да се сключват за строителство, за предоставяне на услуги или за ползване на държавна и общинска публична собственост. Като пример за общински концесии можем да посочим отдаването на спортно-технически обекти, на язовирни обекти и прилежащите към тях съоръжения, на автобусни линии от градския транспорт и др. В зависимост от типа на концесиите бизнесът може да извършва плащания към общината – за право на ползване; или да бъде компенсиран – за предоставянето на публични услуги, поддръжка на съоръженията и др.

Общинските търговски дружества

Освен общински предприятия, общините могат да създават самостоятелни търговски дружества или да имат дялово участие в такива (по решение на техните общински съвети).

Разликата между общинските предприятия и търговските дружества е в това, че дружествата представляват самостоятелни юридически лица – различни от общината и регистрирани по Търговския закон. В този смисъл тяхното управление се извършва по правилата, предвидени в ТЗ, а предоставеното им имущество престава да бъде общинско. Можем да посочим разнообразни примери за търговски дружества на общините: „Метрополитен” ЕАД (100% общинско участие), обслужващ железопътните линии за превоз на метрото в София; „Градски транспорт” ЕАД (100% общинско участие), осъществяващ превоз на пътници срещу заплащане във Варна; „Фаст Пей Варна” (5% общинско участие), заплащане на комунални услуги и местни данъци и такси на едно гише от населението; „Юлен” АД (8% общинско участие), инвестиращ в туристически и спортни обекти и концесионер на ски зоната в Банско и др.

Обществените поръчки

Те позволяват на общините чрез договор да възлагат на избрани от тях изпълнители извършването на строителство, както и предоставянето на услуги и доставки за обществени цели. Възложителите отговарят за правилното планиране, провеждане, приключване и оценяване на тези процедури.

Ползата от обществените поръчки е, че могат да се зададат обективни критерии, по които да се избере най-подходящият изпълнител, а конкуренцията между кандидатите може да вдигне качеството на предложенията.

Пример за обществени поръчки на местно ниво могат да бъдат процедурите за:

  • доставка на хранителни продукти и напитки за нуждите на столовите заведения в детските градини и общински училища;
  • доставка на автомобили за нуждите на общинската администрация и тяхното гаранционно обслужване;
  • извършване на ремонтни дейности на градската инфраструктура и др.

От описаното дотук лесно виждаме, че въпреки силната финансова зависимост на общините от централния бюджет, местната власт има правомощията да регулира много аспекти на публичната среда с пряко въздействие върху живота на всеки от нас.

Най-ефикасните управленски решения са тези, които се вземат възможно най-близо до гражданите. Гражданското участие в местното самоуправление обаче не се изчерпва с това да изберем кмет и общински съветници. В следващ материал ще разберете как гражданите могат да участват и да упражняват контрол върху вече избраната местна власт.

Този текст е създаден като част от инициативата „Промяната започва с действие. Искаме да покажем, че на местните избори на 27 октомври твоят глас има потенциал да промени средата, в която живеем. Инициативата е съвместен проект на Фондация Еконт и Институт за развитие на публичната среда и се реализира с комуникационната подкрепа на Publicis Groupe България. Можете да ни следвате и във Facebook – Промяната започва с действие.

WP-Backgrounds by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann
Copy link
Powered by Social Snap