Изборите – начин на употреба


На предстоящите избори на 27 октомври ще гласуваме за кметове и общински съветници, които ще упражняват местната власт през следващите 4 години. По време на местните избори нашият глас има относително най-висока тежест. Това може да бъде онагледено с помощта на търсачката по-долу, която показва колко души са били необходими през 2015 г., за да бъдат избрани общинските съветници и кметове във всяка от 265-те български общини.

В този материал ще публикуваме полезна информация за изборния процес в деня на гласуването и нашите права като гласоподаватели. С повече подробности по темата може да се запознаете и в раздела “Често задавани въпроси” от нашия портал.

Можем ли да гласуваме и къде да проверим това?

Кой гласува?

Право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден; не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

По отношение на местните избори право да гласуват имат и гражданите на Европейския съюз, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България. За тях, както и за българските граждани, обаче на местни избори важи допълнителното изискване за уседналост. Това означава, че избирателите трябва да са живели в населеното място, където искат да подадат гласа си, за период не по-малък от 6 месеца преди изборния ден.

Уседналостта се определя от постоянния адрес на избирателите или от регистрацията по настоящ такъв. Когато гражданите имат различен постоянен и настоящ адрес в България, по закон те гласуват на мястото, където са регистрирани по постоянния си адрес.

Възможно е обаче да гласуваме и по настоящ адрес за местна власт. В тези случаи е необходимо да се подаде заявление по образец до кмета на общината (района, кметството или кметския наместник), където сме регистрирани по настоящ адрес.    (линк към образеца на заявлението) В случаите, когато български граждани имат настоящ адрес в чужбина, а постоянен в България, те губят правото си да гласуват на местните избори по постоянен адрес, освен ако не докажат със заявление до кмета, че са живели в съответната община – прилагайки трудови договори, документи от образователни институции и т.н.

Къде да проверим присъстваме ли в списъците?

Предварителните избирателни списъци, от които можем да проверим в коя секция ще гласуваме, се обявяват от органите не по-късно от 40 дни преди изборния ден в района на съответните избирателни секции (най-често на входовете на училищата), както и на интернет страниците на съответните общини.

Как да проверим къде гласуваме
Можете да проверите къде гласувате на интернет страницата на ГД ГРАО по ЕГН, адрес, чрез SMS, съдържащ единствено ЕГН, до номер 18429 или на телефон: 0800 1 4726 (по-лесно се запомня като 0800 1 GRAO) или 0800 1 4726 – безплатен за цялата страна.

Забранителните списъци

За целите на изборния процес Главна дирекция ГРАО към МРРБ изготвя списъци и на заличените лица – т.е. на хората, които нямат право да гласуват. Така наречените “забранителни списъци” се публикуват на интернет страниците на общините не по-късно от 10 дни преди изборния ден, за да могат гражданите да направят справка в тях. Ако погрешно сме попаднали в забранителния списък за гласуване, можем да подадем писмено или електронно заявление до кмета на общината (района, кметството или кметския наместник), което изисква мотивирано решение в много кратки срокове. Отказът за изключване от списъка на заличените лица се съобщава незабавно и може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването ѝ. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

Какво да направим, ако сме в забранителния списък?

Ако в изборния ден установим, че сме попаднали в “забранителен списък”, имаме право да гласуваме, ако представим удостоверение по образец от общината (Приложение 14), че е налице основание за дописването ни в избирателния списък. За да получим горепосоченото удостоверение е необходимо да подадем заявление за изключване от списъка на заличените лица в изборния ден (Приложение 12). Отказът на секционната избирателна комисия (СИК) да извърши дописване може да се обжалва пред общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.

В изборния ден

Традиционно местните избори се администрират най-трудно, тъй като включват гласуване с повече от една бюлетина. Във всички общини се прави мажоритарен избор за кметове и пропорционален за представители в общинския съвет. В някои случаи гражданите могат да гласуват и с 3 или 4 бюлетини – т.е. и за кметове на райони в градовете с районно деление и на кметства в населените места с население над 350 души.

Как протича гласуването?

Изборният ден започва в 7.00 ч. сутринта и приключва в 20.00 ч. вечерта. Ако в края на деня пред секциите все още има избиратели, желаещи да гласуват, времетраенето се продължава с 1 час – до 21.00 ч. В избирателната секция се гласува с хартиени бюлетини по образец, утвърден от Централната избирателна комисия (ЦИК). Избирателите могат да изразят своя вот само със знак “Х” или “V”, поставен с химикал, пишещ със син цвят. В бюлетината за общински съветници избирателите могат да отбележат и съответната преференция.

Как да се ориентираме в бюлетините?

Бюлетината за общински съветници е в списъчен вид – вляво в квадратче са изписани номерата на партиите, коалициите от партии и независими кандидати, а на последно място е “Не подкрепям никого”. Срещу всяко квадратче е изписано името на съответната партия, коалиция от партии, независим кандидат и “Не подкрепям никого”. В квадратчето със съответния номер, със знак “X” или “V”, с химикал пишещ със син цвят, отбелязваме своята воля.

В дясната половина на бюлетината има отпечатани кръгчета с поредни номера, започващи от 101. Те отговарят на мястото, което заема всеки конкретен кандидат от съответната кандидатска листа. В едно от тях бихме могли да поставим знак “X” или “V”, за да изразим предпочитание (преференция) към кандидат от вече избраната партия или коалиция.

Бюлетините за избор на кмет на община, кмет на кметство, кмет на район имат идентичен списъчен вид – вляво са изписани наименованията на партиите, коалициите или независим кандидат. В квадратче в средата на бюлетината са изписани номерата на партиите, коалициите от партии и независими кандидати. В дясната част на бюлетината са изписани имената на кандидатите за кмет, а на последно място – най-отдолу е поставен изборът “Не подкрепям никого”. В квадратчето със съответния номер, със знак “X” или “V”, с химикал, пишещ със син цвят, отбелязваме своята воля.

Не вписваме в бюлетините никакви други специални символи – букви, цифри или други знаци, думи и рисунки, за да не ги направим невалидни.

Можете да се запознаете предварително с:

На информационно табло пред избирателната секция се поставят образци на бюлетините за гласуване за кмет и общински съвет. Пред секцията и вътре в тъмната стаичка се поставя указателна табела за начина на гласуване и отбелязване на предпочитание (преференция), както и табло, на което са изписани имената и номерата на кандидатите по кандидатски листи на партии и коалиции.

Какви възможности ни дава преференцията?

Гласуването с преференция разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите в партийните листи. Това има много силен ефект за избирателите, защото с преференциалния си вот те могат да изберат кандидата, който в най-голяма степен отговаря на изискванията им. В този смисъл връзката между гласоподавателите и кандидатите става по-директна и се нарушава монополът на партийните централи сами да определят “сигурните места” за своите кандидати.

В предишни години тези позиции бяха запазени за партийните лидери и основни “спонсори” на политическите групи. Местните активисти, които са най-ангажирани с проблемите на общините и най-добре разпознаваеми от гражданите обаче традиционно биваха измествани на последните места в листите – достатъчно, за да привлекат гласове за съответната партия, но не и за да бъдат избрани в лично качество. Въвеждането на преференцията в българския изборен процес дава възможност тази практика да бъде преустановена.

Кога преференцията е валидна?

Преференцията става валидна, когато броят гласове за отделен кандидат е не по-малък от 7% от всички подадени гласове за съответната листа. Кандидатите с валидни преференции се подреждат в т.нар. списък “А” според броя на получените предпочитания. Останалите кандидати запазват първоначалното си подреждане в партийната листа и образуват списък “Б”. Избрани ще бъдат всички кандидати от списък “А”, ако техният брой е по-малък от общия брой на мандатите, спечелени от партията или коалицията. Останалите мандати ще се разпределят между кандидатите от списък “Б” по реда на подреждането им. Ако броят на кандидатите с валидни преференции е по-голям от общия брой на спечелените мандати, избрани ще бъдат онези кандидати, които са получили най-много предпочитания.

Какво става, ако не използваме преференцията?

Важно е да се каже, че ако на изборите за общински съветници избирателят не е отбелязал преференция за кандидат в избраната от него листа, тя автоматично се брои като предпочитание за водача. Тази практика бе въведена от партиите с оглед на това водачите на листи да имат известна сигурност за своята избираемост. В този смисъл, за да бъде изместен посоченият на първо място кандидат, трябва да се съберат поне 50%+1 преференциални гласове за друг кандидат от партийната листа.

Какво значи опцията “не подкрепям никого”?

Бюлетините за гласуване ще съдържат и квадратче за поставяне на знак “X” или “V”, отразяващ волята на избирателя, в което е изписано “Не подкрепям никого”. Тези гласове са действителни, но реално не влияят върху мажоритарния избор за кметове и последващото разпределяне на мандатите за общински съветници. Всъщност квотата за избор се определя единствено от действителните гласове, с които е изразена подкрепа за някой от кандидатите. В този смисъл гласуването с „Не подкрепям никого” има по-скоро символична и статистическа стойност – например за пред медиите – но не и реална тежест в определянето на изборния резултат.

След изборите

Как се броят резултатите?

Ако за гласоподавателите изборите приключват най-късно в 21.00 ч., то за администрацията тогава започва един от най-отговорните етапи в изборния процес.  Коректното отразяване на изборните резултати изисква сътрудничеството между секционните избирателни комисии (СИК), общинските избирателни комисии (ОИК), общинска администрация,  технически сътрудници и “Информационно обслужване” АД (дългосрочен партньор на институциите при отразяването на избори).

С инфографиката по-долу ще ви запознаем по-пробно с административния процес по отразяване и нанасяне на изборните резултати.

Заключение: 

В заключение ще обърнем още веднъж внимание върху значението на гласуването с преференция. С основание може да се каже, че в лявата част на бюлетините за общински съветници стоят най-вече интересите на партийните централи да “назначат” бъдещите управници така, както те смятат за най-правилно. За сметка на това отдясно е възможността на гражданите с гласа си да вкарат в местното самоуправление онези отговорни представители, които ще имат стимул да поддържат най-близък контакт с избирателите. Призоваваме всички избиратели да се възползват от възможността си да гласуват с преференция!

Този текст е създаден като част от инициативата „Промяната започва с действие. Искаме да покажем, че на местните избори на 27 октомври твоят глас има потенциал да промени средата, в която живеем. Инициативата е съвместен проект на Фондация Еконт и Институт за развитие на публичната среда и се реализира с комуникационната подкрепа на Publicis Groupe България. Можете да ни следвате и във Facebook – Промяната започва с действие.

WP-Backgrounds by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann
Copy link
Powered by Social Snap