Много хора не гласуват, защото не считат, че гласът им има значение. Други са се отказали след поредица от избори, които не са довели до осезаема, според тях, промяна. Това усещане не е необичайно, напротив, то е все по-разпространено. Но отказът от гласуване има последствия, за които често пропускаме да помислим. 

Факт е, че през последните години в България в изборите участват по-малко от половината от всички с право на глас.

Това означава, че парламентът и правителствата се излъчват с подкрепата на сравнително малка част от обществото. Решенията впоследствие обаче засягат всички, включително и онези, които не са гласували. Тези решения - било за данъци, образование, здравеопазване, правилата за движение по пътя и пр., имат пряко отражение върху живота на всеки един от нас. 

Именно затова въпросът не е само дали да гласуваме, а и какви възможности ни дава самият вот. Освен гласуването за партия или коалиция, избирателите в България разполагат и с допълнителен инструмент, който понякога остава подценен - преференцията.

Гласуването с преференция дава възможност на избирателите да влияят върху подредбата на партийните листи. Така те могат да подкрепят конкретен кандидат, а не само партия/коалиция. По този начин връзката избиратели-кандидати става по-пряка. Също така се ограничава възможността партиите сами да определят кои кандидати ще бъдат избрани.

В миналото водещите места в листите често бяха запазени за партийни лидери и основни „спонсори” на политическите формации. В същото време местните активисти, които познават най-добре проблемите в своите общности и са по-разпознаваеми за гражданите, обикновено бяха поставяни по-назад. Така те привличаха гласове за съответната партия, но нямаха реален шанс да бъдат избрани в лично качество. Въвеждането на преференцията в българския изборен процес дава възможност тази практика да бъде преустановена.

Бюлетината за гласуване (и хартиена, и машинна) е разделена на две части. В лявата ѝ половина в квадратчета са изписани номерата и наименованията на партиите, коалициите, независимите кандидати, както и опцията „Не подкрепям никого“. Там избирателят задължително трябва да посочи/отбележи едно от квадратчетата.

В дясната част на бюлетината в кръгчета са изписани номерата на кандидатите от съответната листа, като те започват със 101. Именно в тях избирателят може да гласува и с преференция.

Описаното дотук показва как можем да гласуваме за партия/коалиция и конкретен кандидат в нейната листа. Наред с това обаче бюлетината включва и още една възможност за изразяване на позиция, когато избирателят не желае да подкрепи нито една от предложените опции. Както споменахме по-горе, това е „Не подкрепям никого” - последното квадратче с номер в лявата част на бюлетината. 

Ако избирател гласува с нея, то неговият вот ще е действителен и ще допринесе за повишаване на избирателната активност. Важно е обаче да знае, че тези гласове не участват в определяне на квотата за влизане в парламента и разпределение на мандатите. Гласуването с „Не подкрепям никого” има по-скоро символичен характер, но не и реална тежест за изборния резултат.

Гласуването е начин всеки избирател да изрази своята позиция, както и подкрепа за конкретен кандидат. Именно затова е важно да упражним правото си на глас информирано и отговорно