Какви лични данни се събират в подписките на избори и при инициирането на референдуми?

Изборният кодекс указва какви данни следва да съдържат списъците/подписките, които партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да предоставят на изборната администрация, за да се регистрират за избори:

За да се явят на избори партиите и коалициите трябва да представят в Централната избирателна комисия (ЦИК) списък/подписка, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели/български граждани, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица.

За да се явят на избори партиите и коалициите трябва да представят в Централната избирателна комисия (ЦИК) списък/подписка, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели/български граждани, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица.

При провеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за общински съветници и за кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от избиратели, които са граждани на държава -член на Европейския съюз. Тогава в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис.

Подписките, събирани от партии и коалиции за регистриране на избори съдържат и подписа на упълномощеното лице, пред когото е положен подписа на гражданина.

Подписките, събирани от инициативни комитети /с изключение на подписките за национален и местен референдум, граждански инициативи и за свикване на общо събрание на населението/ съдържат и подписа на член на инициативния комитет, пред който е положен подписа на гражданина.

Всички подписки съдържат надпис „Всеки избирател може да участва само в една подписка”, както и текст, че гражданите дават съгласие личните им данни да бъдат обработвани във връзка със съответната регистрация. Този текст се изписва в началото на всеки лист, преди полагането на подписите.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление указва какви данни следва да съдържат подписките за иницииране на референдум.

Бланката, на която се събират подписите за иницииране на референдум, трябва да съдържа на всяка страница освен искането с въпроса или въпросите за референдума и: трите имена на гражданина; единния граждански номер; постоянен адрес; подпис.

Образецът на подписката се приема с решение на ЦИК като част от изборните книжа, с изключение на подписките за иницииране на референдуми, граждански инициативи и свикване на общо събрание на населението, които се подготвят от съответния инициативен комитет.

Присъствието на лични данни в подписката индикира политическите убеждения на гражданина – информация, която е “особено чувствителна”. Ето защо се налага прилагането на специални мерки за защита на личните данни на гражданите в подписките.

Какви са основните гаранции срещу злоупотребата с лични данни при събиране на подписи?

Събирането и обработването на лични данни при съставянето на подписки става при условията и по реда на Закона за защита на личните данни. Партиите и коалициите упълномощават лица, които да събират подписи. Гражданите полагат подписите си в списъците само пред тези упълномощени лица.

Подписите за подкрепа на независим кандидат се полагат пред член на инициативния комитет, който попълва и подписва декларация по образец на Централната избирателна комисия /ЦИК/, че няма да обработва и предоставя личните данни на включените в списъка за подкрепа на независимия кандидат лица за други цели, освен предвидените в Изборния кодекс. Декларациите се депозират пред изборната администрация, която извършва регистрацията  на инициативния комитет.

Член на инициативния комитет, пред който е положен подписът, обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни.

Партиите, коалициите и инициативните комитети подлежат на задължителна регистрация в Комисията за защита на личните данни, като администратори на лични данни. Те трябва да заявят регистрите с лични данни, които обработват, сред които регистър „Подписки”. Политическите субекти нямат право да съхраняват списъци с данни на избиратели за целите на регистър „Подписки” или подобен (на хартиен или електронен носител) след регистрацията за съответния вид избор. Съхраняваните списъци с лични данни подлежат на незабавно унищожаване, след момента на регистрацията. Същото се отнася и за партии и инициативни комитети, които са събирали лични данни за целите на регистрацията си за избори, но тя е била отхвърлена.

Политическите субекти са длъжни да съхраняват доказателства относно факта на извършеното унищожаване (напр. заповед/решение относно сформиране на комисия от лица, която да извърши унищожаването; протокол от извършеното унищожаване; писмен акт, от който да е видно, че дейността по унищожаване е извършена от външен изпълнител – в случай, че е възложено на такъв изпълнител).

Основната гаранция, че с личните ни данни няма да се злоупотребява е възможността всеки избирател да може да провери сам дали той лично е включен в подписка за регистрация за избори. Това става на сайта на ЦИК /РИК, ОИК/ или на безплатен телефонен номер.

Законодателството не е предвидило такава възможност при подписките за иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общи събрания на населението.

На какви въпроси трябва да си отговорят в партиите преди да започнат да събират подписка?

Кой и как проверява подписките?

Подпискaтa се предава в Централната избирателна комисия, /ЦИК/, Районната избирателна комисия /РИК/, Общинската избирателна комисия /ОИК/, освен на хартия и в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния граждански номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в списъка.

ЦИК определя с решение формата и структурирания електронен вид на списъците с избиратели, подкрепящи съответната регистрация или предложение. На тази основа се извършва електронната проверка на списъците от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ /ГД „ГРАО”/.

ЦИК, РИК, ОИК и институциите, пред които се депозират подписки за регистрация на избори, иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общи събрания на населението, предават подписките на ГД „ГРАО” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и нейните регионални подразделения за извършване на проверка на подписките.

След всяка проверка се съставя протокол с резултатите и се връща на институциите, които са изпратили подписките.

Протоколът от проверката съдържа информация за:

  1. броя на избирателите по представения за проверка списък/подписка;
  2. брой проверени записи;
  3. общ брой установени коректни записи;
  4. брой некоректни ЕГН;
  5. брой некоректни Лични номера (за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз);
  6. брой несъответствия между Лични номера и имена;
  7. брой повторени записи в списъка;
  8. брой лица, участвали в предходни списъци за същия вид избор;
  9. брой неверни и непълни имена;
  10. брой несъответствия между имената и номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация в него;
  11. общ брой лица без избирателни права, в т.ч.:
    • лица, ненавършили 18-години към изборния ден включително;
    • лица, поставени под запрещение;
    • лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода;
    • лица без постоянен и настоящ адрес на територията на Република България към определена дата, когато това се изисква за определен вид избор.

При поискване от партия, коалиция или инициативен комитет, регистрирани за участие в изборите, Централната избирателна комисия предоставя данните от протокола и установения резултат.

Данните от проверката се съхраняват от ГД „ГРАО”в срок до 6 месеца от произвеждане на изборите.

Ако при проверката се установи, че не е събран необходимият брой подписи, регистрацията на партията се заличава, а инициативата за провеждане на референдум – национален или местен, се отхвърля.

Следва да се отбележи, че проверката на личните данни на гражданите в подписките е само последваща. Не е възможно, лицето, което събира подписи да направи моментална онлайн справка в Националната база данни „Население”, за да провери достоверността на личните данни, предоставени му от гражданина. Единствената възможност е да се провери коректността на написаното ЕГН, което може да стане на електронната страница на ГД „ГРАО”.

Какво трябва да предприеме Комисията за защита на личните данни, ако сме я сезирали, че някой е злоупотребил с личните ни данни?

При подадени сигнали за злоупотреба с лични данни, или по своя инициатива, Комисията за защита на лични данни /КЗЛД/ извършва проверки на администраторите на лични данни за изпълнение на задълженията им по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. КЗЛД извършва съответните необходими действия, като например изискване на становища, проверки по документи и/или проверки на място и други. Проверката завършва с констативен акт.

При установени нарушения, КЗЛД може да издаде задължително предписание до администратора за отстраняване на нарушението или да състави и връчи Акт за установяване на административно нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актът може да се състави не по-късно от 1 година от извършване на нарушението.

В зависимост от нарушението, предвидените наказания са „глоба” или „имуществена санкция” от 500 лв. до 100 000 лв. които се налагат с издаване на наказателно постановление от председателя на КЗЛД. Във всички случаи подателят на сигнала се уведомява за предприетите действия и резултата.

Когато КЗЛД установи, че някой е злоупотребил с личните данни на гражданина, като ги е използвал за определена подписка и е положил подпис в нея вместо него, с оглед на данни за евентуално престъпление, комисията сезира органите на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.

Как можем да направим справка дали сме включени в подписка?

Централната избирателна комисия /ЦИК/, Районната избирателна комисия /РИК/ и Общинската избирателна комисия /ОИК/ трябва да осигурят възможност на всеки избирател – български гражданин, да направи справка в подписката по единен граждански номер /ЕГН/, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и кметове, включително на безплатен телефонен номер.

ЦИК създава на сайта си раздел за електронна проверка.

Проверка в списъка на лицата, подкрепящи регистрацията на партия, коалиция, инициативен комитет за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 6 ноември 2016 г.

Проверка в списъка на лицата, подкрепящи регистрацията на партия, коалиция, инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната сампания по въпросите на националния референдум на 6 ноември 2016 г.

Всеки избирател може да се регистрира според указаната процедура и да провери дали лично той е включен в подписка за регистрация за избори. Обикновено това става чрез изпратен на неговата електронна поща код, който се въвежда заедно с ЕГН и системата подава информация дали избирателят фигурира в някоя от подписките на партиите/ коалициите, които са заявили желание за регистрация в изборите.

Законодателството не е предвидило възможност гражданите сами да проверяват дали фигурират в подписките за иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общо събрание на населението.

Какво можем да направим, ако установим, че личните ни данни са използвани без наше съгласие?

При нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Жалбата в КЗЛД може да бъде подадена с писмо, по факс или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Същата трябва да съдържа: данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис. Данните за жалбоподателя включват неговите имена, адрес, телефон за връзка, електронен адрес при наличие.

Жалбата трябва да съдържа описанието на действието /бездействието, с което се твърди, че се нарушава ЗЗЛД, посочване на време и място/адрес на извършване на нарушението/, а по възможност и информация, идентифицираща потенциалния извършител – юридическо или физическо лице.

Когато жалбата съдържа нередовности, подателят се уведомява да ги отстрани в 3-дневен срок от съобщението. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

Анонимни жалби не се разглеждат от комисията. Комисията може да се самосезира и/или да уведоми съответните институции, когато в анонимно искане се съдържа информация за накърняване на значим обществен интерес.

Комисията се произнася с решение по редовността или допустимостта на жалбата в закрито заседание.

Комисията разглежда жалбата по същество в открито заседание. Комисията постановява решение по същество на искането в 30-дневен срок от постъпването на жалбата.

На електронната страница на КЗЛД е публикувана електронна бланка за подаване на жалба. В този случай жалбата трябва да бъде оформена като електронен документ, подписан с електронен подпис. КЗЛД е разработила и формуляр на жалба /незадължителен/ във връзка със злоупотребата при обработване на лични данни в списъците на избирателите, подкрепящи регистрацията на политическите субекти. Формулярът може да бъде изтеглен тук (във формат doc или pdf).

При наличие на данни за евентуално престъпление може да бъдат сезирани органите на МВР и прокуратурата.

В чл. 39 от ЗЗЛД се предвижда, че при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

Неподаването на жалба пред КЗЛД не е пречка за съдебното обжалване, но физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда.

WP-Backgrounds by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann